Свободолюбивата птичка в златния кафез на аристокрацията

Част първа

Поначало свобода и кафез в едно изречение звучат парадоксално. Обикновено свързваме свободата с това да бъдеш себе си, да искаш и да получаваш, да можеш и да правиш всичко онова, за което мечтаеш, но най-често извън кафеза. Сега ще ви разкажем за една личност, която съумява да запази свободолюбивия си дух въпреки всички благороднически канони на своето време. На вашето внимание е Нейно имперско и кралско величество Елизабет Амалия Евгения Вителсбах, по-позната като императрица Сиси.

В навечерието на Рождество Христово на 24.12.1837 година в Мюнхен се ражда дъщерята на херцог Максимилиан Йозеф и принцеса Лудовика Баварска. Тя носи красивото име Елизабет, но всички я наричат на галено Сиси. Расте в голямо семейство с още седем братя и сестри, с които е в добри отношения. Детството й преминава много непринудено в игри и забава. Тя много обича да рисува и да пише стихове. Когато младата принцеса е на 16 години заедно с майка си и най-голямата си сестра Хелене заминават за курорта Ишл. Там те трябва да се срещнат с 23-годишния император на Австрия Франц Йосиф I, който същевременно е и техен братовчед. Според източници зад това пътуване стои намерението на майката на императора да го ожени за Хелене, по-голямата сестра. Дали намерението е истина или не, остава загадка, но той така и не се влюбва в Хелене, а в Сиси. Любовта му пламва още с първия поглед и не след дълго те се женят. Така със зестрата от 50 000 гулдена (монети) и позволението на баща си тя се мести при своя съпруг в Австрия.

След пищните формалности около сватбата Сиси заживява в своя златен кафез във Виена. „Събудих се в една тъмница и на ръцете ми окови има. Копнеж все по-силен ме връхлита, а свободата моя си замина!“- пише тя в едно от своите стихотворения. Както вече стана ясно императрицата никога не е била обременявана със задължения, а сега всичко в австрийското императорско семейство е по план – с кого да говори, с какво и кога да се облича, кого трябва да посети, кога да се храни и прочее.

Само година след това тя ражда първородната си дъщеря София, кръстена на майката на Франц Йосиф. На следващата година се появява Гизела, а след нея и Рудолф, който е дългоочакваният престолонаследник на фамилията. През 1868г. тя ражда и четвъртото си дете Мария Валерия. Говори се, че вниманието й е насочено само към най-малката й дъщеря. Тя е любимото дете на императрицата и дори е наричана от майка си „Единствената“ въпреки другите деца.

За жалост на едно семейно пътуване до Унгария София и Гизела се разболяват заради стомашно неразположение и докато Гизела преживява болестта, но София не успява. Императрицата така и не се съвзема дълго след смъртта на първородната си рожба. След травмиращото събитие Сиси се отчуждава от семейството си и държи придворните настрана. В своето отчаяние и депресия тя предава грижите за другите деца на свекърва си…и заминава за две години. Пътува не само в Европа, но в Азия и Северна Африка. Отсъствието й се усеща не само от децата, а и от съпруга й. Вглъбен в управлението на държавата, Франц Йосиф I свиква с дългогодишното отсъствие на своята съпруга. Интересно твърдение е, че за да облекчи самотата му, самата Сиси му урежда запознанство с актрисата Катарина Шрат през 1885г. От този момент нататък Шрат става доверено лице на Франц Йосиф. Това приятелство е под опеката на Сиси и тя съвсем съзнателно насърчава тази връзка.

Но защо е избрала спътник в живота на съпруга си и то друга жена? Дали пък доверието й не е било повече от необходимото?