Императрица Сиси

Свободолюбивата птичка в златния кафез на аристокрацията

част втора

Спомняте ли си Сиси? Борбената императрица, чиято личност е обсъждана тема не само в нашата история, а и по цял свят. В първа част на „Императрица Сиси. Свободолюбивата птичка в златния кафез на аристокрацията“ ви показахме детството на Елизабет и новия й живот във Виена заедно с децата и съпруга й Франц Йосиф I. Много тъжни събития и далечни дестинации отделят Сиси от семейния живот и така се заражда любовната връзка между императора и актрисата Катарина Шрат. Кои са тези събития и пътувания – предстои да разберем.

Малко след като ражда и третото си дете Рудолф, императрицата предприема първото си дълго пътуване главно поради здравословни причини. Лекарите й препоръчват престой в санаториум край морето, за да излекува тежката си кашлица. Заради това през зимата на 1860г. тя пътува до Мадейра (Атлантически океан), но престоят й там се превръща в двугодишно пътуване. Когато се връща във Виена, Сиси е още по-самоуверена от всякога. Тя въвежда култа към красотата, спортува много, внимава с какво се храни, подлага се на строги диети и язди перфектно. А за копринената й коса се носят легенди. Според близките на императрицата дължината й стигала до глезените. Наред с всичко това обаче пред Сиси стои едно важно политическо начинание. През 1867г. след реформите на австрийската империя се стига до т. нар. „Компромис“¹. Той поставя началото на двойната монархия (имперска и кралска монархия Австро-Унгария)². Кралство Унгария става автономна държава във вътрешната си политика, но все още е под суверенитета на Австрия и император Франц Йосиф I. На 8 юни 1867г. Франц Йосиф I и Елизабет са коронясани за крал и кралица на Унгария в църквата св. Матиас в гр. Буда. Като подарък унгарският народ им подарява замъка Гьодьольо (Gödöllö), в който Сиси прекарва много време, защото само там се чувства освободена от всички задължения във виенския двор.

Години по-късно животът й предлага второто голямо предизвикателство след смъртта на първородната й дъщеря София. На 30 януари 1889г. единственият наследник на императорското семейство Рудолф и любовницата му баронеса Мария фон Ветсера са намерени простреляни в ловната хижа на принца в Майерлинг. Тази трагедия остава загадка и до днес, но историците заключават, че всичко сочи към убийство и последвало самоубийство. Събитието нанася сериозен удар най-вече в отношенията между Елизабет и Франц Йосиф I и тя окончателно се отделя от съпруга си, отдавайки се изцяло на пътуванията. Пътешествията с кораб са й особено любими. Вероятно и заради това си татуира котва, която изобщо не приляга на императорската й особа според придворните. След смъртта на сина й, в търсене на утеха, тя плава до остров Корфу (Гърция), на който строи двореца Ахилион. Той е построен през 1890г. и е в стила на Древногръцката митология. Вдъхновен е от живота и подвизите на Ахил и носи неговото име. Скулптурата на „ранения Ахил“ стои в центъра на парка на двореца наред с много други древногръцки богове. Според историци раненият Омиров герой е символ на скръбта на императрицата по двете й загубени деца. Дворецът и островът се превръщат в една от любимите дестинации на Сиси.

След известно време Елизабет заминава за Бад Наухайм (провинция Хесен), за да лекува сърдечно заболяване, а след престоя си там тайно пътува до Женева, където гостува на семейство Ротшилд. Тя посещава световно известната ферма за орхидеи на баронеса Ротшилд и въодушевена от красивите цветове на орхидеите казва:

Кой би подозирал, че поетичното изказване на императрицата ще се случи в действителност… На 10-и септември 1898г. напуска хотела, в който е отседнала, за да пазарува в града за любимката си Мария Валерия. Следобедът на същия ден планира разходка с лодка по Женевското езерото, придружена от своята придворна дама. Точно няколко метра преди да стъпи на лодката се случва неочакваното. Италиански анархист на име Луиджи Лукени я пробожда смъртоносно в сърцето с пила и малко след това Сиси умира на 60-годишна възраст. Убиецът е арестуван и осъден на доживотен затвор.

Така приключва историята на една от иконите на 20и век. История, станала повод за сюжет на много филми и книги. Смелата и свободна императрица Елизабет Амалия Евгения Вителсбах така и не намира пристан приживе въпреки безбройните си пътувания. Можем спокойно да кажем обаче, че духът на Сиси остава непокорен дори и след смъртта й и ще живее вечно.

1. Австро-унгарското съглашение или Австро-унгарският компромис (на немски: Ausgleich;) е договор сключен на 15 март 1867 г. между австрийския император Франц Йосиф I и представители на унгарското национално движение; източник: https://bg.wikipedia.org/ 
2. К&К – kaiserliche und königliche Monarchie (на немски)