Es war einmal… Schloss Schwerin
На остров в сините води на Шверинското езеро се намира замък Шверин. Той е една от най-красивите забележителности в едноименната столица на провинция Мекленбург Предна-Померания и заради приказния си външен вид хората го наричат още – „Нойшванщайн на Севера”.
Замъкът има дълговековна история, която започва още от 9-и век. По това време славянското племе Оботри строи своя крепост на острова в местното езеро. През 1160г. обаче херцог Хайнрих Лъв завладява земите на острова и прогонва племето. На мястото на крепостта им той полага основите на резиденция Шверин и заедно с нея основава град Шверин. С течение на времето градът и населението се разрастват, а през 18-и век се появяват и първите църква, кметство и пазар. През 1756г. управляващите замъка Шверин го напуснат по неясни за нас причини и се местят в Лудвигслуст1. Годините минават и сградата започва да се руши. Почти век по-късно през 1842г. придворните отново се връщат в двореца Шверин, а на престола на 19-годишна възраст застава Фридрих Франц II. По негова заповед започва преустройството на замъка нечело с главния архитект Георг Адолф Демлер, който трябва да реновира Шверин така че да отговаря на епохата и особата на владетеля. Безбройните изисквания на Фридрих Франц II съвсем не се доближават до естетическите нагласи на Демлер. Говори се, че майсторът строител е изпратен на обучение във Франция и Англия, за да намери вдъхновение за новия облик на резиденцията. През 1857г. сградата е завършена напълно и до 1918г. приказният замък на Севера остава „Резиденцията на благородниците”. През Втората световна война той остава незасегнат, а от края на 90те там се намира ландтагът, т. нар. местен парламент на Мекленбург-Предна Померания.
Докато четях историята на замъка, попаднах на една много интересна легенда. Легендата за Петерменхен (Petermännchen) и тайнствения коридор под езерото. Тя гласи:
„Там, където днес се извисява замъкът Шверин, някога е бил храмът на езически бог, който бил почитан в цялата област. Когато пратениците на християнската вяра преминали през земите му, той избягал в дълбините на световния океан. Светилището на езерото Шверин се разпаднало и слугите на езическия господар се настанили в Петерсберг. Петерменхен е единственият, който останал на мястото си. Както може да се научи от стари доклади, всичко е свързано мистериозно с Петерсберг чрез дълги и тъмни коридори, където Петерменхен работил като ковач.”
Легендарният Петерменхен е малко и добродушно джудже, но със зловещ вид. Той намира убежище в избите и таванските помещения на Шверин. Според легендата джуджето-призрак, както още е наричан, се появява на хората всеки път като различна фигура. Понякога като стар мъж със сбръчкано лице и дълга брада, друг път като средновековен конник с високи ботуши, сабя и шапка с перо. Въпреки различните му образи той винаги възнаграждава честните и добрите. Една от многото истории е, че крадци и натрапници били наказвани и прогонвани благодарение на Петерменхен. А когато великият военачалник Албрехт фон Валенщайн1 искал да завземе Шверин, добродушното джудже изгонило и него.
Замък Шверин е една от най-красивите сгради в северна Германия. Неслучайно е наречен „Приказният замък на Севера”. Той е символ на всичко онова, което наричаме разкош, както заради красивата си фасада, така и заради магията, която излъчва.
