Es war einmal… Schloss Charlottenburg
Затворете очи и се настанете удобно, но не къде да е… Настанете се удобно в бляскавата каляска, която ще бъде нашата машина на времето днес. Чуйте тропота на конските копита, звънтенето на колелата, потрепването на прозорците. И преди да сме се усетили, годината е 1700, а ние сме се озовали пред великолепната лятна резиденция на една необикновена принцеса – София Шарлота Хановерска.
Малко по-късно съпругът ѝ се възкачва на престола и тя става кралица на Прусия. Интересите ѝ не са се свеждали само до външния ѝ вид. Била е интелигентна жена, която се е интересувала от изкуство и наука. На тези неща тя посвещава своята лятна резиденция – мечта, сбъдната от съпруга ѝ – крал Фридрих I на Прусия. Единственият им син също остава да живее там, заедно със семейството си, както и децата им, та дори и техните внуци. Всяко семейство е достроявало и обзавеждало различни помещения. Силната обич, която ги е обединявала, е оставила своя отпечатък – днес, разглеждайки красивите стаи, можем да усетим любовта и топлотата, с която всеки е допринасял за изграждането на двореца, който днес се намира в Берлин.
По онова време това приказно място, наречено Лютценбург (селото в околността е носило името Лютцен) се е намирало извън пределите на Берлин, там са царяли спокойствието и красотата на природата край река Шпрее.
Сградата днес съчетава в себе си ярки стилове като барок, рококо и класицизъм. Представете си нещо пищно, тежко, с внушителен купол, върху който се издига позлатена статуя на Фортуна с изключително внимание към детайла.
Но защо познаваме двореца като Шарлотенбург? Тъжна съдба сполита кралицата София Шарлота и през 1705 година тя умира, едва на 36 години. Кралят, покрусен от тежката загуба, преименува двореца, както и околността в нейна чест, така че винаги мястото да бъде свързвано с нейната личност.
Когато видим такава спираща дъха сграда, веднага започваме да се питаме: „Какво е било нейното предназначение?“, а дори и по-вълнуващо: „Как са живели хората там?“. Прекрачвайки прага на двореца, усещайки духа на онези времена, със сигурност ще разберем едно – Шарлотенбург не е бил просто един обикновен дом за кралски особи и техните прислуги. София Шарлота го е превърнала във важно средище на интелектуален живот. Тя е канила едни от най-видните мислители, сред които е и философът Готфрид Лайбниц. София Шарлота е търсила отговори на безброй въпроси и е вниквала в дълбочината им. А музиката… тя е била неизменна част от живота на кралицата. В двореца са звучали впечатляващи музикални произведения, а дори самата кралица е била талантлива музикантка.
Продължим ли разходката ни в двореца, със сигурност ще се срещнем с незабравими гледки. Една от пищните, барокови изложбени зали е именно Порцелановата стая. Намира се в края на западното крило. В нея се виждат най-разнообразни изделия от китайски и японски порцелан, подредени почти плътно по стените. Открояват се и ранни порцеланови предмети от Майсен. Цялото помещение напомня за една завладяваща витрина, а огледалата дори умножават блясъка и създават усещане за истински разкош.
Магията ни отвежда към Кехлибарената стая и нейната история. Малко хора знаят, че преди да бъде подарена на руския цар, тя се е намирала в Шарлотенбург. Облицована с кехлибарени панели, с изключителните си златни детайли и скъпоценни камъни, често дори е наричана „Осмото чудо на света“. По-късно обаче бива изпратена до Русия в множество кутии, а през Втората световна война бива разграбена. До днес съществуват различни теории, къде може да се намира оригиналът.
По време на войната магията бива прекъсната и разруха и опустошение застигат двореца Шарлотенбург. Правителството все пак избира да го възстанови, а реставрациите частично продължават и до днес.
Неусетно обаче нашата разходка ни отвежда обратно до каляската, откъдето започна всичко. Макар и променен, Шарлотенбург продължава да разказва история за едни отдавна отминали векове. История, запечатана във всеки кът, всяка стая. История, която самите ние преживяваме, докато разглеждаме невероятния дворец и се потапяме в магията му.
