Проклятието на Тюдорите
Част втора
Време е за обещаното продължение на проклятието на Тюдорите. Всички си мислеха, че историята ще завърши с баналното “И заживяха дълго и щастливо”, но уви не е точно така. Какво се случи с любовния романс между Катерина Арагонска и младия Хенри Тюдор? Ще тегне ли проклятието и над техния живот? Защо всички говорят за шестте съпруги на Хенри? Е, предстои да разберем.
Животът на младата кралска двойка изглеждал наистина “за чудо и приказ”. Били обичани от народа и се радвали на подкрепа. Малко след пищната сватба младото семейство се сдобива с наследник. Не можели да бъдат по-щастливи. Имали млад принц, който да поеме трона. Но тяхното благоденствие не продължава дълго. Проклятието дебне над младото семейство със страшна сила. Загубват първородния си син от мистериозна болест. Това е голям удар за тях.
Като кралица Катерина е изключително популярна сред народа. Тя дори управлява като регент, докато Хенри е зает с инвазията му във Франция. Всичко показва, че през първите години бракът на Катерина и Хенри VIII е щастлив и перспективен, докато не се появяват първите притеснения на краля от дългогодишната липса на мъжки наследник на короната. Династията Тюдор е още млада и положението ѝ на престола не може да се счита за сигурно без наличието на наследник, който да продължи мъжката линия на унаследяване на престола. А липсата на такъв създава предпоставка от оспорване на правата върху короната на наследниците на Хенри VIII, ако те са от женски пол. След многобройни бременности така и не получават мечтания мъжки наследник. Единствено дете на обаятелната кралица Катерина Арагонска и Хенри VIII е Мери, позната още като “кървавата Мери”.
Очевидно проклятието дава своята тежест, защото младият Хенри започва да поглежда настрани. Томас Уолси, който е назначен за кардинал от Хенри, проправя своите идеи и интриги като се опитва всячески да разтрогне връзката между Катерина и краля. Той кани Ан Болейн в двореца. И така кралят започва да копнее за младата красавица. Разбира се, тя не иска да става една от любовниците му. Нейните цели са по-високи. Така кралят жадува за нея все повече и повече. Ето какво пише в едно от своите писма в оригинал.
Част от писмото в адаптиран език:
“…Consider well, my mistress, that absence from you grieves me sorely, hoping that is not your will that it should be so; but if I knew for certain that you voluntarily desired it, I could do no other than mourn my ill fortune, and by degrees abate my great folly. And so, for lack of time, I make an end of this rude letter, beseeching you to give credence to this bearer in all that he will tell you from me. Written by the hand of your entire Servant, HR.”
След като полага известна доза усилия, крал Хенри успява да анулира брака си с Катерина и да вземе Ан за своя нова кралица. Малко след това тя дава живот на тяхната дъщеря Елизабет I. Хенри отново е разочарован, че не получава така желания син-наследник, но надеждите му за бъдещето го правят оптимист. Техният брак обаче не издържа дълго, защото 3 години по-късно и все още без мъжки наследник, той решава да се венчае за Джейн Сиймур и да разтрогне брака си. За да се случи това, обаче той трябва да намери основателна причина за това. По онова време разтрогването на бракове било само с благословията на папата. Поради тази причина той обвинява Ан в измяна и опит за покушение срещу самия него и я осъжда на смърт.
Така пътят на Хенри и новата му съпруга е вече чист. Те се венчават и тя успява да го дари с така желания наследник. За съжаление, обаче тя умира малко след раждането от усложнения. Погребана е като кралица и тя остава единствената, която има право да бъде положена до неговия бъдещ гроб. Младият принц е Едуард VI. За съжаление той също се разболява и умира на много крехка възраст.
Останалите три съпруги на Хенри също не успяват да го дарят със син. И така след много политически и религиозни битки в крайна сметка Тюдорите не просъществуват много дълго като династия, но оставят своя белег в историята на Англия и света. Първата реално управляваща кралица е Мери Тюдор, първородната дъщеря на Хенри VIII и Катерина. Тя поставя началото на една нова епоха, в която образът на кралицата не е зад сянката на краля.