Въстанието на Политехниката

Кои са първите думи, които ви идват в ума, когато чуете „Гърция“? Нека позная – демокрация, философия, свободен дух. Сигурно поне веднъж на всеки един от нас ни се е случвало да каже „Ех, да стачкувахме като гърците!“ или „Ех, да имахме свободолюбивия дух на нашите съседи!“. Искам да ви разкажа за един точно такъв момент, оставил дълбока следа в съвременната гръцка история.

На 17 ноември в съседката ни Гърция се чества годишнина от Въстанието на Политехниката /Η Εξέγερση του Πολυτεχνείου/ от 1973 година. Нека ви запозная със събитията, които са довели до това историческо въстание.

От 1967г. до 1974г. гръцката държава се намира под властта на т.нар. Гръцка военна хунта. Всичко започва на 21 април 1967г. На политическия хоризонт се появява военен режим, който се налага от група полковници, откъдето идва и наименованието му по-късно „Диктатурата на Полковниците“. Период, лишен от свобода на словото, човешки права и избори. По радиостанциите се слуша само военна музика, литературата е строго ограничена. Наложена е цензура. „Полковниците“ правят всичко възможно да изтрият всякаква следа от гръцката демокрация. Държава, която е призната от целия свят за майка на демокрацията, губи своята рожба. Настъпват години, цели седем, които бележат с черно петно гръцката история. Хората на културата и изкуството и всеки, който дръзне да се опълчи на Режима, подлежат на гонения.

Една от тях е Мелина Меркури, гръцка актриса, един от най-изявените противници на Хунтата. Факт, който я принуждава да живее в чужбина. Макар далеч от дома, Мелина не спира да прави всичко по силите си, за да бъде смъкнат Военният режим в Гърция. Друг човек, който е обявен за враг на Гръцката военна хунта, е Микис Теодоракис, гръцки композитор и общественик. Музиката му е забранена. Бива изпратен в концлагер, но след като много хора от гръцкия елит се застъпват за него,  успява да се установи в чужбина, където живее до падането на Хунтата. Създава песни, които стават символ на гръцкото движение срещу диктатурата и се пеят и до днес.

Гръцкият народ остава несломим и се противопоставя на Хунтата от самото начало. Създават се множество групи в и извън Гърция. Поддръжниците на Хунтата се опитват по всякакви начини да ги спрат. Хиляди хора ежедневно се залавят. Това, обаче, се случва много често през нощта, без предупреждение. Много от задържаните са изпратени на Военен съд. През целия период  на своето управление Полковниците упражняват непрекъснат натиск и насилие спрямо противниците си. Тези, които не успяват да избягат, се наказват по най-жесток начин било то с физическо насилие, изолация в нечовешки условия или електрошок. 

Силна е съпротивата и от страна на гърците в чужбина. В Лондон се издава вестник /Greek Report/, който информира непрекъснато какво се случва в Гърция. В Западна Германия студентите пък правят шествия и протести, за да може цял свят да разбере какво зло е надвиснало над Гърция.

Най-силно като движение е това на студентите в Атина. Има множество опити за противопоставяне, но най-мащабното и запомнящото се в историята е Въстанието през ноември 1973г. То започва на 14.11.1973г., подтикнато от студентите на Юридическия факултет. Много от тях са арестувани. Намесва се и полиция. С всяка изминала минута се събират още и още студенти. Нищо не може да ги спре.

Така се стига до датата 17 ноември, когато Полковниците изпращат армията да спре студентската стачка. В ранните часове на деня при почти пълното прикритие на тъмнината, танк АМХ 30 разбива портата на Политехниката. Много са ранени, но има и жертви. Техният брой се помни и до днес – 24. Армията окупира също така и площад Синтагма поне до следващия ден. Дори и кафенетата по тротоарите са затворени. Въстание, което бележи с огромно кърваво петно управлението на Полковниците. Факт, който не може да бъде скрит и заличен, както са успявали да направят до този момент.

Гърция е пробудена. Режимът на Хунтата пада през юли 1974г. Борбата на гръцкия народ и Въстанието от 1973г. не са забравени. Тези, които помнят събитията, разказват с гордост как младите гърци са се противопоставили на Диктатурата. Ден, който може само да ни докаже, че човешкият дух е свободен и няма граници, които могат да му бъдат наложени.