7 неща, които английският не може
(а други езици МОГАТ)
част първа
Томас Мур Девлин
Английският е толкова способен, колкото и всеки друг език в предаването на сложни идеи. И все пак, има още много неща, които той не може да прави.
Когато знаете само английски език, имате ограничен поглед над това какво може да прави един език като цяло. В света има над 7000 езика, всеки от които има свои собствени характеристики и особености. Макар и всеки отделен език да е напълно способен да осъществява комуникация, има някои неща, които английският не може, а други езици могат. Всъщност един от най-убедителните аргументи при изучаването на нов език е осъзнаването на ограниченията на вашия собствен.
Въпреки че ако искате бихте могли да направите много дълъг списък с неща, които английският не може, – да поясним, това важи за всеки един език, не само за английския – ние искаме да се съсредоточим върху някои от най-изненадващите. Това не е толкова нападка към английския, а по-скоро комплимент към необятния, разнообразен свят на човешките езици.
7 неща, които английският не може, а други езици могат
- Да си играе със словореда
Изречение това казва какво разберете можете? Или, в правилния ред: Можете ли да разберете какво казва това изречение? Английският, с някои изключения, има фиксиран словоред. По-конкретно, подредбата на словореда му е подлог-сказуемо-допълнение, което означава, че подлогът заема първо място, следван от сказуемото, а после и от допълнението. Макар и английските изречения да могат да са много по-сложни от това, можете да намерите този модел във всяко едно изречение – от
„Аз (подлог) обичам (сказуемо) теб (допълнение)“
до
„Изпълнената с тревога горила с остри като бръснач зъби (подлог) ядосано хвърли (сказуемо) незрял банан (допълнение).“
Ако сте израснали с английски през целия си живот, този словоред изглежда като че има смисъл. Естествено, че подлогът в изречението ще стои на първо място! И все пак, други езици имат много по-различен подход към словореда, независимо дали неговата подредба ще бъде сказуемо-подлог-допълнение, подлог-допълнение-сказуемо или каквато и да е друга подредба (да се започва изречение с допълнение е изключително рядко, но не и нечувано в езици като Xavante или Guarijio). Някои езици дори имат свободен словоред, което означава, че не следват една-единствена подредба. Повечето езици обикновено имат един преобладаващ словоред, но някои като гръцки, тонгански, ютски и немски позволяват думите да се пренареждат, без това да прави изречението граматически неправилно. Тези езици просто трябва да обозначат подлога и допълнението по различен начин, например чрез използването на спрежения или падежи.
2. Да говори за бъдещето
Знаем, естествено, че знаем, че английският може да говори за бъдещето. И все пак, технически погледнато, английският няма бъдеще време. Имаме минало време (walked – вървях) и сегашно време (walk – вървя), но нямаме начин да говорим за бъдещето без да използваме спомагателен глагол (I will walk – ще вървя). Английският не е сам в това –немският трябва да прави същото със спомагателния глагол warden, но има и много езици като френски и испански, които имат бъдеще време, вградено в самия език.
3. Да изобрази всичките си гласни в писмена форма
Колко гласни има английският? Е, ако погледнете азбуката, тя има само пет гласни – А, E, I, O и U. Шест, ако добавим и Y. Но ако наистина слушате как се говори английски, те са много повече. Южнобританският английски има деветнадесет и този брой може да варира в зависимост от диалекта на човека. Английският дава всичко от себе си, за да ги изобрази в писмената си система, но е факт, че хората, които учат английски чрез четене, ще имат проблеми с това да разберат как точно звучат гласните. Когато добавите различните диалекти и клъстъри като „trough, though, tough“, може да видите колко труден език всъщност е той. Това се различава много от език като испанския, където в повечето случаи има само един звук, отговарящ на дадена буква.
Превод: Карина Тонева
