Хелоуин

Пакост или лакомство!

Имате ли нужда понякога да сложите маска и да се престорите, че света не е такъв, какъвто изглежда и вие не сте такива за каквито ви мислят?

Хелоуин е този ден, в който и двете неща са позволени и обществено приети. Да се облечеш коренно различно от личния си стил: със страховит костюм, ако това, от което се нуждаеш, е да изглеждаш плашещ; или пък със закачливо облекло, ако искаш да си представиш, че света, в който живееш, е весел и безгрижен. Да сложиш маска за една вечер и да бъдеш неразпознаваем! Да се потопиш в мистичното изживяване, което е Хелоуин! Денят, в който всичко свръхестествено е нещо нормално, духове обитават изоставени къщи и дебнат неподозиращи минувачи; а вампири, върколаци, вещери и вещици причакват жертвите си в тъмни улички.

Но пък и тъмнината си има другар в живота, своята половинка и в същото време противоположност – светлината. Освен зловещите фигури, които могат да се мярнат в нощта на Вси Светии, можем да се оглеждаме и за надежда и светлина – феи, орисници и добри магьосници. Те са тези, които ни предпазват от тъмнината и страха. Това ни води и до самия смисъл на този празник, а именно да отблъснем и изплашим страховитите мистични същества, които обитават нашата вселена.

Произходът на този празник идва от традициите на древните келти. Те са вярвали, че в нощта на 31 октомври, когато празнуват своята Нова година Самхайн, хората, които са починали през изминалата година, се завръщат на земята като призраци в търсене на ново тяло, което да обитават. За да се предпазят, келтите са се обличали с животински кожи и глави в опит да изплашат привиденията. Също така са оставяли храна пред къщите за духовете, за да могат те да се нахранят и да не влизат в домовете на хората.

От тази древна традиция се появява познатият ни празник Хелоуин. Разбира се, в днешно време се празнува доста по-различно. Хората се обличат не толкова със страшни костюми, а по-скоро със закачливи и весели маскировки. Ритуалът да се оставя храна за духовете се превръща в модерната традиция „Пакост или лакомство!“. Децата обикалят къщите на непознати, почукват на вратата и изричат тази фраза. Идеята е, че ако хората, които живеят вътре не им дадат някаква почерпка, младежите ще им изиграят някакъв трик, като най-често срещано е да замеряш къщата с тоалетна хартия.

Освен с костюми и лакомства Хелоуин се асоциира и с тиквените фенери. Но от къде идва идеята за това и защо тиквата е един от символите на Хелоуин?

Тиквеният фенер се нарича „Светещият Джак“. Произходът им идва от стар ирландски мит за „Скъперникът Джак“. Той е бил добре познат като  мошеник, манипулатор и лъжец. Легендите за неговите измами достигнали дори Сатаната. Той решил, че иска да се срещне с Джак, за да се увери сам в истинността на историите, които е чул, но уви дори дяволът бива подлъган от мошеника. При срещата им Джак моли Сатаната да му позволи едно последно питие, на което Луцифер се съгласява. Двамата отиват до най-близката кръчма. Джак предлага вместо да плащат за напитките, Сатаната да се превърне в монета, която да използват. Дяволът се съгласява, но от едната страна на монетата има разпятие, което го вкарва в капан. В този момент хитрецът Джак предлага следната сделка: в замяна на свободата си Сатаната трябва да даде своята дума, че няма да вземе душата на Джак в Ада. Сделката е сключена.

 Години след това Джак среща своя край. Отправя се към Небесата, но бива отхвърлен пред портите на св. Петър поради множеството грехове, които е извършил. Безпомощен, мошеникът отива към Ада, за да моли да бъде приет поне там, но Сатаната отказва, защото е дал дума. От този ден до края на вечността Джак е обречен да скита света, без да принадлежи никъде.

В миналото ирландците са издълбавали демонични лица от репи, за да прогонват скитащата душа на Джак. Години по-късно, имигранти от Ирландия се местят в САЩ и пренасят тази традиция, но с леко изменение. Тъй като тиквите са местни за региона и са много по-лесни за издълбаване, хората започват да правят фенери от тях.